Аквапоника - бактериален компонент

    Нитрификацията (превръщането на амоняка в нитрати) е ключов процес за една аквапонна система, тъй като по този начин се редуцира токсичността на местообитанието на рибите, от една страна, и се повишава усвояемостта на азот от растенията, от друга. Амонякът се отделя във водата чрез екскрементите на животните, секреция, чрез хрилете, и др. като отпаден продукт на метаболизма им (основно), и трябва да бъде отстранен, тъй като високи концентрации са токсични за рибите. Растенията могат да абсорбират амоняка от водата до някаква степен, обаче нитратите са усвоими в много по-голяма степен.
    Нитрификацията, която е част от азотния цикъл в природата, се осъществява главно от представителите на два рода бактерии: Nitrosomonas, които превръщат амоняка в нитрити, и Nitrobacter, които превръщат нитритите в нитрати. В една аквапонна система тези бактерии формират тънък биофилм върху твърда повърхност в контакт с водата. Потопените корени на растенията предлагат огромна площ, където също се заселват нитрифициращи бактерии. Размерът на нитрифициращият биофилм е от ключово значение за скоростта на нитрификацията. Повечето системи съдържат самостоятелна под-система, която способства за по-добър растеж на бактериите.
    В самото начало на функциониране на аквапонната система може да се появят пикове в концентрацията на амоняк и нитрити, а концентрацията на нитратите се повишава в малко по-късен етап от стартирането. Трябва да се има предвид, че нитрификацията понижава pH на средата (в случая - на водата), т.е. подкиселява я, което може да се неутрализира с не-натриеви основи, като например калиев или калциев хидроксид. Освен тези вещества, към водата може да се добави още микс от минерали, които в комбинация с азотните съединения биха допринесли за по-добър растеж при растенията.
    Друг, малко неочакван компонент на аквапонната система, са червеите, които се добавят, защото втечняват твърдата органична материя и така улесняват процеса на циркулация на веществата.

източник: wikipedia