По същество няма принципни различия с хидропонните култури, като най-съществената разлика е източникът на водата и хранителните вещества, разтворени в нея. А именно, воден разтвор на отпадните продукти от метаболизма на рибите.
Растенията се отглеждат с корени, потопени наполовина или изцяло във водна среда, богата на хранителни вещества. След преминаването през хидропонната система, водата е пречистена от токсичните за рибите вещества и обогатена на кислород, което я прави подходяща за връщане при аквакултурата (ихтиокултура, в повечето случаи). Стандартната хидропонна система може да бъде от няколко типа:
- дълбоководна/плаваща - растенията са разположени на плаващи платформи от стиропор, с корени потопени дълбоко във водата, и зелена част над платформата;
- рециркулируеми - корените са потопени в твърда среда, например дребен до среден чакъл или глинени топчета; твърдата среда се съхранява в контейнер, който се наводнява с водата от аквакултурата; този тип е познат още като аквапоника със затворен цикъл;
- реципрочна аквапоника - отново твърда среда, която е последователно наводнявана и пресушавана чрез употребата на различни сифони; методът е известен още като "отлив-и-поток аквапоника" и "наводняване-и-пресушаване аквапоника";
- хранителен филм - използва се PVC тръба, като корените са потопени в слой вода, съвсем малко по-дебел от воден филм; т.е. става въпрос за воден поток с дълбочина най-много няколко милиметра;
- капкова/колонна хидропоника - използват се хидропонни кули, от които водата се спуска на капки или най-много на тънка струйка;
- хоризонтални тръби - хоризонтални PVC тръби с направени отвори на равни интервали по дължина; растенията са застопорени на стиропорни платформи, като корените са потопени във водния поток в долната половина на тръбата;
Има и други варианти за конструиране на аквапонна система, както и комбинации между по-горе изброените.
Подходящи за отглеждане с този метод са повечето зеленчуци, при които се използва зелената листна маса за храна (различните сортове марули, китайско зеле и т.н.). Освен тях, добре виреят още боб, грах, къдраво зеле, кресон, таро, репички, ягоди, пъпеши, лук, ряпа, пащърнак, сладки картофи и билки.
източник: wikipedia
Растенията се отглеждат с корени, потопени наполовина или изцяло във водна среда, богата на хранителни вещества. След преминаването през хидропонната система, водата е пречистена от токсичните за рибите вещества и обогатена на кислород, което я прави подходяща за връщане при аквакултурата (ихтиокултура, в повечето случаи). Стандартната хидропонна система може да бъде от няколко типа:
- дълбоководна/плаваща - растенията са разположени на плаващи платформи от стиропор, с корени потопени дълбоко във водата, и зелена част над платформата;
- хранителен филм - използва се PVC тръба, като корените са потопени в слой вода, съвсем малко по-дебел от воден филм; т.е. става въпрос за воден поток с дълбочина най-много няколко милиметра;
Подходящи за отглеждане с този метод са повечето зеленчуци, при които се използва зелената листна маса за храна (различните сортове марули, китайско зеле и т.н.). Освен тях, добре виреят още боб, грах, къдраво зеле, кресон, таро, репички, ягоди, пъпеши, лук, ряпа, пащърнак, сладки картофи и билки.
източник: wikipedia
Коментари
Публикуване на коментар