По същество, графенът е изграден от слоеве въглеродни атоми, подредени в хексагоналнаи формации в една двуизмерна плоскост, наподобявайки восъчните пити при пчелите. Дебелината му може да бъде сведена до един въглероден атом и да бъде използван за образуване на нано-тръбички и различни други нано-структури.
Този материал придобива особена популярност в научните среди в последно време поради своята изключителна гъвкавост, здравина и лекота. Към качествата му могат да бъдат добавени и висока проводимост на топлина и електричество. Научни изследвания показват обещаващи резултати в области като евтино пречистване на водата, превръщане на въглеродния двуокис в течни горива, подобряване на съществуващите батерии, подсилени мото-шлемове и тон колони с висока производителност.
Екип от учени Университета в Илиноис, Чикаго, добавят още едно потенциално приложение на графена - откриване на ракови клетки в мозъка.
Атомите в споменатата вече хексагонална решетка споделят един облак от електрони, който "плава" около повърхността на материала. Но учените установили, че разпределението на заряда се променя, когато графенът влезе в контакт с ракова клетка, чиято хиперактивност създава по-висок отрицателен заряд.
"Графенът е най-тънкият познат материал и е много чувствителен към всичко, което се случва на повърхността му" споделя Викас Бери, ръководител на изследването. "Взаимодействието на раковата клетка с графен променя разпределението на заряда в графена, което от своя страна променя енергията на вибриране на атомно ниво, засечени чрез Раман спектроскопия".
Използвайки тази спектроскопия, изследователите са успели да различат единична здрава клетка от единична културирана глиобластомна клетка. Глиобластомите са най-честите и фатални форми на мозъчен тумор, като опасността от тях до голяма степен се дължи дълбокото им вкореняване в мозъка, което води до туморогенеза през различни времеви етапи и след оперативното отстраняване на вече открити тумори. Тази графен-базирана техника може да предложи неинвазивен начин за подтискане на тези клетки и недопускане на повторна туморогенеза.
"Бихме могли да използваме тази техника след мозъчна операция, за да видим дали туморът се появява пак. За тази цел ни трябва клетъчна проба, към която да приложим нано-слой графен, и след това да наблюдаваме дали раковите клетки все още съществуват." - Викас Бери.
Методът е все още далеч от клинична употреба, като изследователите изучават техниката в модел, базиран на миши ракови клетки. Според тях резултатите са обнадеждаващи, което би следвало да доведе до експерименти с биопсии (клетъчни проби) от пациенти в бъдеще.
Източник: newatlas.com
ЯМР изображение: wikipedia
Коментари
Публикуване на коментар