Лабораторни мини-мозъци формират свои кръвоносни съдове

     Учени от Brown University разработват "мини-мозъци" от триизмерни клетъчни култури през 2015, за да бъдат използвани като модели на истински живи мозъци. Тези модели могат да редуцират тестването на лекарства и третирания върху животни съществено, също така подобряват точността на първичните данни. Сега същите учени разкриват нова способност на тези мини-мозъци: нервните клетки формират собствени кръвоносни съдове, което отваря вратите за по-подробно изучаване на мозъчни удари, сътресения и Алцхаймер.
     Всеки мини-мозък е с диаметър под 1 мм и е създаден от плъхови нервни клетки. Това, разбира се, не са пълноценни мозъци, но са съставени от няколко типа клетки, които са се самоподредили в естествена триизмерна форма, и невроните са електрически активни. Учените могат успешно да изучават как се развиват невроните и какъв ефект биха имали различни наранявания и вещества върху такива стабилни модели, намалявайки нуждата от тестване върху животни.
    Невроните, обаче, имат нужда от кръвоснабдяване и мини-мозъците изглеждали неспособни да създадат своя кръвоносна система досега. Но в течение на работата изследователите забелязали, че около две трети от мини-мозъците развили възли от тъкан, различна от нервната.
    "Това е много вълнуващо, защото истинските мозъци имат кръвоносни съдове" разказва Даян Хоффман-Ким, старши автор на изследването. "Ние разчитаме на това. За да вършат своята работа, невроните трябва да бъдат близо до кръвоносен съд. Ако ще изследваме лабораторни модели на мозъка, то ние бихме предпочели те да имат също и кръвоносна система."
     Учените успели да идентифицират клетките и протеините като тези, нормално намирани в кръвоносните съдове, и чрез трансмисионен електронен микроскоп разкрили, че кухите тръбички структурно отговарят на задачата да пренасят кръв. Системата не е плътна като в истински мозък, и съдовете живеят една-две седмици, но откритието подобрява използваемостта на мини-мозъците.