Бързата еволюция и приспособимост на бактериите, и в частност на патогенните такива, в комбинация с честата употреба на антибиотици, води появата на резистентни бактериални щамове, способни да неутрализират действието на антибиотиците. В медицинско отношение това става все по-сериозен проблем, тъй като списъкът с едновременно бактерицидни и безвредни за човека вещества намалява с всеки изминал ден. Възможна стъпка напред в това отношение е направил екип от учени в Орегонския Щатски Университет, които разработили молекула, способна да инхибира способността на бактериите да неутрализират антибиотиците.
Екипът е част от международна съвместна работа, която демонстрира способността на молекулата да инхибира специфичен ензим, който прави бактериите устойчиви на широк спектър пеницилини. Оригиналното име на молекулата е пептидно-свързан фосфодиамидат морфолинов олигомер (peptide-conjugated phosphorodiamidate morpholino oligomer, PPMO), а ензимът, който инхибира, е познат като НюДелхи метало-бета-лактамаза (NDM-1) и е придружен от допълнителни гени, кодиращи резистентност към повечето, ако не към всички антибиотици.
"Целим се в механизми на резистентност, които са общи за голяма група патогенни микроорганизми" казва Брус Гелър (Bruce Geller), професор по микробиология в Орегонския Щатски Университет. "Това е същият ген в различни видове бактерии, така че трябва да имате само една молекула PPMO, която е ефективна при всички от тях. Това различно от другите видове PPMO молекули, които са видово специфични."
Изследването показва, че новата PPMO молекула може да възстанови способността на антибиотик (в този случай - меропенем, широкоспектърен антибиотик от класа на карбапенем) да се бори с три различни бактериални рода (в таксономично отношение един род е съвкупност от видове със сходни белези), експресиращи ензима NDM-1. Изследването също демонстрира, че новата молекула в комбинация с меропенем е била ефективна при третиране на мишки, инфектирани с патогенен щам на E. coli, който също е NDM-1-положителен. Т.е. освен in vitro, молекулата показва положителни резултати и при начално тестване in vivo. За да бъде въведено в употреба, обаче, новото съединение трябва да бъде тествано и върху хора. Такива тестове, според д-р Гелър, може да започнат след около три години.
Изследването е публикувано в Журнала за Антимикробна Химиотерапия на Оксфорд.
Източник: http://oregonstate.edu/
Коментари
Публикуване на коментар