По време на хилядолетното си съжителство с вълците хората са развили една специфична представа за вълчата глутница и поведението на вълка като цяло. Дали тези представи са верни, обаче?
![]() |
Източник: scientificamerican.com |
Вой срещу луната - пълнолуние, тъмна нощ, вълчи вой... Как да не си помислиш, че вълчият вой е насочен срещу луната? Истината е доста по-прозаична, всъщност - това е просто начин на комуникация между вълците. Може да означава много неща - търсят се един друг, съобщават на другите членове от глутницата къде има плячка, предупреждават друга глутница да не навлиза в територията им... и много други, но цел на воят им никога не е луната.
Вълците са зли по подразбиране, нападат хора в дивата природа. Това разбиране може би се е наложило покрай нападенията на кучета, които не се свенят да нападат хора по невинаги ясни причини. Кучето и вълкът са един и същи вид (все още), кучето напада хората, ерго и вълкът като нищо би нападнал човек. Истината в дивата природа, обаче, е по-различна - вълка го е страх от човека много повече, отколкото обратното, и ако има възможност да избяга - ще го направи.
Единакът е рядко явление. Чувал съм какви ли не версии кога един вълк става единак - когато му отнемат водачеството и го изгонят (за това повече малко по-долу), когато ловци избият глутницата му и той остане единственият оцелял, дори и сърцераздирателното - когато малко вълче остане без родители то пораства асоциално и не е в състояние да създаде нова глутница. Всъщност, това е съвсем нормален стадий от вълчия живот. Когато едно вълче достигне възраст от 6-8-10 месеца, глутницата на практика го изгонва, за да не се получават кръвосмешения (за разлика от кучетата, където няма постоянни глутници и кръвосмешенията са чести). Това е валидно както за мъжките, така и за женските вълци, след някакъв период на единачество мъжкият и женската се срещат и образуват т.нар. алфа двойка, поставяйки началото на нова глутница.
Строга йерархия, в която най-силният е алфа. Това схващане се корени в наблюденията върху реинтродуцирани вълци в Йелоустоун, САЩ, през 1995г. По същество процесът представлява пускане в дивата среда на зрели индивиди, което води до свирепи битки между вълците за установяване на йерархия и единен водач. Как се случват нещата по естествен път, обаче? Както се спомена по-горе, самецът среща самката и създават алфа двойката, която дава поколение и е в основата на новата глутница. Техните деца, и евентуално техни по-малки братя, сестри и братовчеди, които не са успели да създадат своя, са останалите членове на глутницата. Т.е. алфа-двойката са обикновено двамата най-възрастни, даващи потомство, не задължително най-силните и най-издръжливите.
Вълкът е непременно вреден дивеч. На много места вълците (и едрите хищници в по-широк смисъл) се приемат като вреден дивеч, тъй като ловуват зайци, елени, диви кози и други предимно тревопасни животни. Друга причина да се считат за вредни е, че нападат домашни животни, когато на територията им няма достатъчно дивеч. Вълкът като върховен хищник всъщност е много важна част от екосистемата, регулиращ числеността на много други видове. Случилото се в Йелоустоун е повече от кристален пример за тяхната важност: биват избити в началото на 20ти век от човека, което оставя популациите на елените и бизоните без естествен регулатор. За около 70 години популациите на едрите тревопасни достигат големи размери и тяхната паша обезлесява огромни площи (освен трева, елените и дивите кози "пасат" и кората на младите фиданки и дръвчета), почвата ерозира и постепенно се получава една своеобразна пустош. С въвеждането на вълците в региона през 1995г екологичната картина се променя коренно - бъдейки единственият вид, който ловува едри тревопасни, присъствието им променя навиците на елените и лосовете, принуждавайки ги да избягват дадени територии. Това дава възможност на растителността да започне да се възстановява постепенно. Остатъците от вълчата "трапеза" увеличават ресурсите за по-едри хищници като черни мечки, гризли, лешояди, и пр., които не са в състояние иначе да ловуват елени. Възстановените крайречни гори от своя страна позволяват на бобрите да се завърнат по своите обичайни местообитания и да строят своите бентове, които създават благоприяна среда за много видове риба, земноводни, насекоми, членестоноги и пр. Вълците редуцират силно и популациите от койоти, което позволява да се възстановят популациите от гризачи, зайци, и много видове птици. Повече подробности тук:
Огромни вълци. Преди време бях попадал на статии за отстреляни вълци по 85-90 кг. По нашите ширини вълците нямат едра плячка и по тази причина не достигат кой-знае колко големи размери. Пиша по спомен, вълците в Европа средно са около 30-35 кг, а рекордьорът е 44кг (възможно е да бъркам съвсем точните цифри). Северноамериканските вълци, от друга страна, ловуват по-едра плячка - лосове, северни елени, бизони, което е предпоставка да достигнат по-големи размери. Но дори и там, средното им тегло е около 10кг повече от европейските им братовчеди, а рекордьорът е 65кг. С други думи, или "на страха очите са големи", или нарочно преувеливаме подвизите си.
Коментари
Публикуване на коментар